[22:04:05] LivingInChaOS: кажи ми
[22:04:10 | LivingInChaOS: как така свърши бирата
[22:04:26] Аз: какво?

По принцип съм търпелив човек. По принцп рядко си изпускам нервите и по принцип не ми се случва често да побеснея до степен  да ми се прииска да удуша някого. Ама по принцип. Дефакто вчера се случи тъй, щото в рамките на 4 часа успях да ...

...слънчевият лъч през щорите, и блажено протягане в хладните чаршафи. Горещото кафе и свежият въздух на терасата. Изгревът, тишината. Моето си време.
На бюрото компютърът и купчинката листове кротко ме чакат. Ще почакат още малко.
Много в...

Вече три часа вали. Небето и земята са се сляли в едно необятно, мокро, сиво пространство, разкъсвано от време на време от светкавици. С Ани тичаме към колата ми, паркирана наблизо, джапаме в дълбоките локви и се хилим - тя е вдигнала дъ...

Понеделник, затънала съм в работа до гушата, изоставам от всички възможни и невъзможни графици, искам да изхвърля всичките си телефони и си мисля, че бих изпитала садистично удоволствие да счупя и компютъра си. Затова пък си имам „...

Живея на последния етаж...Е, не е  в „мансарда точно под звездите” - в обикновен етаж от къща ... Приятелите ми завиждат, защото съм нямала съседи, които да ми блъскат по цял ден отгоре. Което изобщо не е вярно. Защото от изв...

Виновен е тефтерът.
 Да – точно онзи оранжевият, в който се съдържа всичката възможна важна информация на света...и същият, за който се сещам, когато съм почти по средата на пътя. А толкова бързах...Липсата се оказва решаваща &nda...

14 май, 14:00 часа.
Към билета в чантата добавям фотоапарат и дъждобран. Макар че който е преживял невъобразимия потоп на концерта на Уайтснейк през юли 2008-ма, едва ли би се уплашил от прогнозата "може да вали, ама може и да не вали".....

...жени с прически и токчета, мъже с костюми и доволни физиономии, аромат на скъпи парфюми,пури и потракване на прибори. Момичето на дансинга пее с дълбок и красив глас, но роклите и костюмите не го чуват, защото са прекалено заети с важ...

ПАТЕНТ       
Питаш дали и другите
съм обичала така.

 "Горда Стара планина, над ней Дунава синей...." Бялото, зеленото и червеното бавно се устремяват нагоре и засияват на фона на яркосиньото небе. Винаги настръхвам,когато слушам националния химн. Точно днес се чувствам горда,че съм българ...

А имаше време, в което денят ми започваше от тук.
Кафето, някое любимо парче за събуждане и набързо надраскани редове в блога ми. :) 
Но още от началото си знаех,че за да имаш блог, се изисква постоянство. А то не е сред отличителните ми...