Прочетен: 8654 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2008 21:38
Хубав летен ден, кола и ЕмПе-тройка с парчета на Дио, Уайтснейк и Цепелин.. Страхотно начало на отпуската. Маршрутът е Старосел.
Особено приятно съм изненадана от пътя, водещ до Хисарското село. С изключение на една малка отсечка, между Красновски бани и Кръстевич, която беше в ремонт, останалата част от шосето е супер.
Култовият център край Старосел обхваща няколко тракийски храма. Най-внушителният е в Четиньова могила. Монументалната архитектура определя храма-гробница като най-мащабния тракийски комплекс от класическата древност на Тракия. Храмът се вижда от далече и гледката е наистина внушителна. До него води тесничък, асфалтиран път, по който колите се разминават на една боя, а трябва да отбележа, че мястото определено се радва на туристически интерес. До самия храм извежда пътечка със стълби, а понеже е малко стръмно, на няколко стратегически места са поставени пейчици. Има и чешма с ледена и вкусна вода. Храмът е ограден от дълга 240 м и висока до 3,5 метра каменна стена, изградена от хиляди камъни с идеална правоъгълна форма. За съжаление какво има отвъд стената не успях да видя, защото течеше някакъв ремонт. Но това е чудесен повод пак да се завъртя наоколо.Иначе от високото гледката е поразително красива.
Близо до Четиньова могила се намира Храмът с колоните. Макар и по-малък, той също впечатлява с красивите колони и помещенията изградени от големи каменни блокове, които са с правилни правоъгълни форми.
Съвсем наблизо е и параклисчето "Свети Спас". За навиците на "благочестивите" му посетители говори надипсът до чинийката за дарения.
НЕлирическо отклонение.
Или по-скоро ценен съвет за заблудени туристи като мен, които обичат да се впускат в пътни авантюри с неизвестен край. Точно на отклонението за храма в Четиньова могила има още една табелка, на която пише - Бяло камене, 9 км. Освен това, върху тази табелка присъстват къщичка, чинийка с ножче и виличка и прочие знаци, които имат за цел да покажат, че Бяло камене е едно сравнително цивилизовано място. И понеже по природа съм си любопитна и понеже все забравям, че "любопитството уби котката", а и понеже ножчето и виличката върху пътната табела оказваха странна притегателна сила върху моята особа, реших да измина деветкилометровото трасе и да видя бели ли са камъните в Бяло камене.
В началото пътят не беше идеално лош - най-обикновен черен път. Само след няколко метра обаче трасето сякаш изведнъж се обсипа с камъни и дупки. Въпреки всичко, оптимистично реших,че може би това е някакъв малък кофти участък. Пърпорейки с 12 км. в час и ловко заобикаляйки всевъзможните дупки и камънаци, неусетно изминах още известно разстояние. Оптимизмът ми взе да се изпарява, защото с всеки изминат метър пътят все повече заприличваше на трасе за офроуд и все по-малко на път....който води нанякъде. От мобилната ми Ем Пе-тройка Рони Джеймс Дио повдига бойния ми дух. Клетото Туинго все повече се задъхва, но вярвайки,че след завоя ще се покаже сграда, барака или изобщо нещо, което да намеква за живот, упорито натискам педала на газта и продължавам да пърпоря напред. За да видя,че зад завоя гледката е абсолютно същата, като и преди завоя - камъни и дупки. Почти съм изгубила надежда, когато зад емнайстия завой мяркам табела. О, йе! Това ще да е! Стигнахме! - си рекох, но наближавайки табелата разбрах,че съм се прецакала. При това жестоко. Представете си - след най-малко половинчасов офроуд по този нечовешки път, трябваше да науча, че всъщност съм изминала едва 4 от общо 9-те километра до проклетото Бяло камене. Което в този исторически миг реших,че вече не искам не само да виждам, ами и да чувам за него. Слава Богу, до табелата имаше малко разширение на пътя, където успях да обърна и да извървя за втори път кошмарното трасе. Стъпвайки на асфалта, имах чувството, че мозъчните ми гънки са станали страшно много...:Р
Въпреки,че ми се виеше свят от адското друсане, идеята за ножчето и виличката изобщо не ме беше напуснала. Затова без много-много да се бавим, се отправихме към ето това място.
В случай,че не сте ходили там - това е Винарски комплекс "Старосел". Едно наистина райско място.
Изградено в стар стил, с много пари, но и с много вкус....
....да си дойдем на думата....пиле, бира и "пърленка" - вид хляб с плънка от сирене.
...а на една ръка разстояние - други хубавини...
...в шадраванчето в двора на комплекса плуват шарани, които срещу 27 лева могат да "скочат" в чинията ви, при това приготвени както си поискате.
Единствената капка катран в кацата с меда, е тази препарирана лисица, сложена точно под пързалката в детския кът. Доста кичозно, бих казала.
След като човек нахрани тялото, е редно да се погрижи и за душата и мозъка.
Оказа се, че в подножието на комплекса се намира истинска винарна, която една от екскурзоводките в комплекса любезно ни показа. На снимката долу е дестилерията за ракия.
...а това по-долу е помещението, в което ферментира виното...
Безспорно най-голямата атракция е залата за дегустация. Тя е пълно копие на една от залите в храма под Четиньова могила. Осветлението е съвсем дискретно, напомнящо светлината от свещи и за миг сякаш се пренасяш в друг свят.
Ако застанете в центъра на залата, точно под слънцето, което е изобразено на тавана, ще установите, че акустиката се променя странно - гласът ви изведнъж започва да звучи така, все едно пред устата ви е поставен микрофон.
На връщане, на комина на една полуразрушена сграда в Кръстевич, видяхме този красавец...:)
Както завършва любимите ми анимационни филмчета - Това е всичко, приятели! :)))
А, щях да забравя! По пътя нагоре слушахме Пърпъл и Юрая Хийп и пиехме бира и след това водка! Красота!!!!!
02.11.2009 17:34
08.08.2010 15:41
22.08.2010 01:13