Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2008 16:05 - До Старосел /и по черния път към Бяло камене/
Автор: usmivkata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8647 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 03.08.2008 21:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Хубав летен ден, кола и ЕмПе-тройка с парчета на  Дио, Уайтснейк и Цепелин.. Страхотно начало на отпуската. Маршрутът е Старосел. 
Особено приятно съм изненадана от пътя, водещ до Хисарското село. С изключение на една малка отсечка, между Красновски бани и Кръстевич, която беше в ремонт, останалата част от шосето е супер. 
Култовият център край Старосел обхваща няколко тракийски храма. Най-внушителният е в Четиньова могила. Монументалната архитектура определя храма-гробница като най-мащабния тракийски комплекс от класическата древност на Тракия. Храмът се вижда от далече и гледката е наистина внушителна. До него води тесничък, асфалтиран път, по който колите се разминават на една боя, а трябва да отбележа, че мястото определено се радва на туристически интерес. До самия храм извежда пътечка със стълби, а понеже е малко стръмно, на няколко стратегически места са поставени пейчици. Има и чешма с ледена и вкусна вода. Храмът е ограден от дълга 240 м и висока до 3,5 метра каменна стена, изградена от хиляди камъни с идеална правоъгълна форма. За съжаление какво има отвъд стената не успях да видя, защото течеше някакъв ремонт. Но това е чудесен повод пак да се завъртя наоколо.Иначе от високото гледката е поразително красива.

image


image

image

image

image

image

Близо до Четиньова могила се намира Храмът с колоните. Макар и по-малък, той също впечатлява с красивите колони и помещенията изградени от големи каменни блокове, които са с правилни правоъгълни форми. 
image
image

Съвсем наблизо е и параклисчето "Свети Спас". За навиците на "благочестивите" му посетители говори надипсът до чинийката за дарения.

image

НЕлирическо отклонение. 
Или по-скоро ценен съвет за заблудени туристи като мен, които обичат да се впускат в пътни авантюри с неизвестен край. Точно на отклонението за храма в Четиньова могила има още една табелка, на която пише - Бяло камене, 9 км. Освен това, върху тази табелка присъстват къщичка, чинийка с ножче и виличка и прочие знаци, които имат за цел да покажат, че  Бяло камене е едно сравнително цивилизовано място. И понеже по природа съм си любопитна и понеже все забравям, че "любопитството уби котката", а и понеже ножчето и виличката върху пътната табела оказваха странна притегателна сила върху моята особа, реших  да измина деветкилометровото трасе и да видя бели ли са камъните в Бяло камене. 
В началото пътят не беше идеално лош - най-обикновен черен път. Само след няколко метра обаче трасето сякаш изведнъж се обсипа с камъни и дупки. Въпреки всичко, оптимистично реших,че може би това е някакъв малък кофти участък. Пърпорейки с 12 км. в час и ловко заобикаляйки всевъзможните дупки и камънаци, неусетно изминах още известно разстояние. Оптимизмът ми взе да се изпарява, защото с всеки изминат метър пътят все повече заприличваше на трасе за офроуд и все по-малко на път....който води нанякъде.  От мобилната ми Ем Пе-тройка Рони Джеймс Дио повдига бойния ми дух.  Клетото Туинго все повече се задъхва, но вярвайки,че след завоя ще се покаже сграда, барака или изобщо нещо, което да намеква за живот, упорито натискам педала на газта и продължавам да пърпоря напред. За да видя,че зад завоя гледката е абсолютно същата, като и преди завоя - камъни и дупки. Почти съм изгубила надежда, когато зад емнайстия завой мяркам табела. О, йе! Това ще да е! Стигнахме! - си рекох, но наближавайки табелата разбрах,че съм се прецакала. При това жестоко. Представете си - след  най-малко половинчасов офроуд по този нечовешки път, трябваше да науча, че всъщност съм изминала едва 4 от общо 9-те километра до проклетото Бяло камене. Което в този исторически миг реших,че вече не искам не само да виждам, ами и да чувам за него. Слава Богу, до табелата имаше малко разширение на пътя, където успях да обърна и да извървя за втори път кошмарното трасе. Стъпвайки на асфалта, имах чувството, че мозъчните ми гънки са станали страшно много...:Р 
Въпреки,че ми се виеше свят от адското друсане, идеята за ножчето и виличката изобщо не ме беше напуснала. Затова без много-много да се бавим, се отправихме към ето това място.
image

В случай,че не сте ходили там - това е Винарски комплекс "Старосел". Едно наистина райско място.
Изградено в стар стил, с много пари, но и с много вкус....
image

....да си дойдем на думата....пиле, бира и "пърленка" - вид хляб с плънка от сирене.

image

...а на една ръка разстояние - други хубавини...

image

...в шадраванчето в двора на комплекса плуват шарани, които срещу 27 лева могат да "скочат" в чинията ви, при това приготвени както си поискате.

image

Единствената капка катран в кацата с меда, е тази препарирана лисица, сложена точно под пързалката в детския кът. Доста кичозно, бих казала.
image



След като човек нахрани тялото, е редно да се погрижи и за душата и мозъка.
Оказа се, че в подножието на комплекса се намира истинска винарна, която една от екскурзоводките в комплекса любезно ни показа. На снимката долу е дестилерията за ракия.

image

...а това по-долу е помещението, в което ферментира виното...

image

Безспорно най-голямата атракция е залата за дегустация. Тя е пълно копие на една от залите в храма под Четиньова могила. Осветлението е съвсем дискретно, напомнящо светлината от свещи и за миг сякаш се пренасяш в друг свят.
image

Ако застанете в центъра на залата, точно под слънцето, което е изобразено на тавана, ще установите, че акустиката се променя странно - гласът ви изведнъж започва да звучи така, все едно пред устата ви е поставен микрофон.
image

На връщане, на комина на една полуразрушена сграда в Кръстевич, видяхме този красавец...:)

image

Както завършва любимите ми анимационни филмчета - Това е всичко, приятели! :)))



Тагове:   път,   Старосел,   Камене,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. buratino - usmivkata, до Бяло камене пътят е ...
03.08.2008 19:13
usmivkata , до Бяло камене пътят е един час и е лош! Иначе това е бивш лагер за военно обучение от соца! Но сегашния собственик го преустрои в летовище с плувен басей и дискотека, но този път разбива всичко. Казвам го от опит! Аз участвах в преустройството му. Ама доста си разбих колата! Но си заслужава да се отиде! Хубава природа, тишина и спокойствие! Трябвало е да проявиш упоритости да се качиш, макар наистина пътят да не е за Туинго!
А, щях да забравя! По пътя нагоре слушахме Пърпъл и Юрая Хийп и пиехме бира и след това водка! Красота!!!!!
цитирай
2. shaffi - привет,
03.08.2008 20:12
слушала съм мн.добри отзиви за това място и ето попаднах на постинга ти..благодаря ,че го видях и разказно от тебе..красота!!
цитирай
3. usmivkata - buratino,
03.08.2008 21:44
истината е, че както бяхме стигнали на средата от пътя, със сигурност щяхме да минем и останалата част, ако не бързахме да се връщаме. А ако не остане човек там поне един-два дни блъскането просто не си струва. Но мисля,че някой ден ще го видя това Бяло камене...Особено след инфото, което ми даде...:)
цитирай
4. usmivkata - shaffi ,
03.08.2008 21:46
трябва да го видиш наистина, защото аз също преди това бях гледала снимки и бях слушала, но се убедих,че снимките и разказите са нищо пред това да добиеш собствени впечатления...:)
цитирай
5. jones - Тези...
04.08.2008 01:46
... места са страхотни. Посещавам ги винаги, когато мога. А тази нова изба - и мен ме впечатли. Оригинално е замислена :)
цитирай
6. x2man - Eха
04.08.2008 09:44
имам един приятел от Хисаря, тъкмо ме подсети да му направя едно гости)))
цитирай
7. анонимен - За всеки влак си има пътници
02.11.2009 17:34
Аз не искам да се хваля, но съм обиколил почти всички наши планини и смея да кажа , че това е едно от цивилизованите места за спане и почивка. Пътя от 2008 г. е ремонтиран и за него се полагат ежемесечни грижи така , че достъпа с автомобили не бих казал , че е труден. Всяко подобно местенце в нашата малка, изстрадала и оглозгана от политици "вампири" страна, заслужава да се види, защото природата е извор на оптимизъм, надежда и вяра в бъдещето.
цитирай
8. анонимен - bialo kameno
08.08.2010 15:41
savsem saglasna sm s vsi4ki vas mnogo me vpe4atli gledkata dano da moga da otida niakoi den da se yveria v tazi prirodna krasota
цитирай
9. анонимен - Шок и ужас по черния път към Бяло Камене/а и след това/
22.08.2010 01:13
Миналата седмица тръгнахме на обиколка из България и понеже пътвахме гояма компания + деца, решихме де направим резервации за спане. за всички други места искаха само потвърждение по телефона или малка сума капаро . За Бяло Камене ни поискаха 50% от нощувката за цялата компания. Малко се учудихме , но решихме че е много посещавано . Госпожата с която разговаряхме не ни предупреди ,че комплексе се намира извън с.Старосел , нито за лошия път. Пътят до Каменето е КОШМАЕН дупка до дупка ,едър чакъл /по които се молехме да не спукаме някоя гума /,тесен с много завои кара се със скорост.15 максимум 20 км.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: usmivkata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 351763
Постинги: 304
Коментари: 1674
Гласове: 9000
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031