...жени с прически и токчета, мъже с костюми и доволни физиономии, аромат на скъпи парфюми,пури и потракване на прибори. Момичето на дансинга пее с дълбок и красив глас, но роклите и костюмите не го чуват, защото са прекалено заети с важните си разговори и с пържолите си. Усещам фалша с кожата си. Лепкав е като аромата на карамфилите, които подаряват на дамите тази вечер. Мразя карамфили- напомнят ми за гробища, а моят отгоре на всичко е и счупен. Червен, умрял карамфил, лежи на бялата покривка пред мен. Сюжет за натюрморт. Моята маса е в ъгъла, точно срещу кухнята на ресторанта и през цялото време над главата ми прелитат ята от чинии  и чаши. Момиченцето срещу мен, вероятно дъщеря на някой от гостите, ме разглежда скришом и с любопитство. Поглеждам я и се усмихвам, а тя първо смутено отмества поглед, но после ми връща усмивката. Мъжете на масата се надпреварват да ми кавалерстват. През пет минути ме питат не искам ли нещо за ядене, вино... Отказвам любезно с обяснението,че съм вечеряла , а и съм с колата. Поръчала съм си кафе и между горчивите глътки броя нетърпеливо минутите на протоколно-учтивото ми присъствие.
Най-после ставам, учтиво се сбогувам с хората на моята маса, на излизане кимвам на още няколко познати лица. "Ееее, защо толкова рано?" "Ангажименти..."
Тежката стъклена врата плавно се затваря зад гърба ми. Бавно и дълбоко поемам студения нощен въздух. Облекчение. На път към пракинга хвърлям карамфила в кош за отпадъци и блажено потъвам в уютната седалка на Туингс.  Избирам най-дългия маршрут към къщи и бавно карам по тъмните улици. Аз и Нанси Синатра.
Bang bang, he shot me down
Bang bang, I hit the ground
Бавно ме обзема спокойствие.
Щастлива съм, че съм това, което съм.