Виновен е тефтерът.

 Да – точно онзи оранжевият, в който се съдържа всичката възможна важна информация на света...и същият, за който се сещам, когато съм почти по средата на пътя. А толкова бързах...Липсата се оказва решаваща – ако се върна, ще закъснея за срещата. Ако отида без тефтера, няма да свърша нищо.  Цайтнот.

Въртя се в средата на улицата и докато осъзнавам как задачките от сутрешния ми строен списък започват да се разбъркват като топките в тотализатор, погледът ми попада на фризера със сладолед и се ухилвам до ушите.

Майната му на тефтера. Fuck of!

Пет минути по-късно вървя с фунийката в ръка,  слънцето припича точно в гърба ми, Ред Хот дънят в слушалките Tell me baby what"s your story
Where you come from
And where you wanna go this time,
вятърът си играе с полата ми и вече изобщо не бързам.

Класическа шматка. При това-със стил.

Щастието е като фунийка сладолед. Просто!

"...вятърът си играе с полата ми и вече изобщо не бързам.
Класическа шматка. При това-със стил.
Щастието е като фунийка сладолед. Просто!"
****************************************************
Два пъти не можеш да се насладиш на една и съща фунийка сладолед! В това е вълшебството ...

:) още дядо Хераклит е казал, че човек никога не може да влезе два пъти в една и съща река...

haha! i posle pak mi se karai 4e sam zaples :P

:P